Японската храна е красива, изискана, вкусна и в повечето случаи полезна. Разнообразието е голямо и до голяма степен повлияно от факта, че Япония е заобиколена от океан. Изобилието на риба и морски дарове определя менюто на японците. Ежедневната консумация на риба – сурова или приготвена, е дълбоко залегнала в културата и бита на островната държава. Храната е лека и не пикантна, набляга се на качеството на продуктите, тяхната свежест и вкусови качества.

Суровата риба е предпочитано ястие за всяка част на деня, сервира се със соев сос и уасаби.Опитах няколко пъти сашими от риба тон и хайвер от сьомга с ориз и други сурови морски дарове – за мен е нещо, с което трябва да свикна, беше вкусно, но не мисля, че бих посягала към сашими всеки ден с огромно желание…

Соба нудълс – приготвят се от брашно от елда и се сервират студени на подложка, поставена върху лед и малка купичка със сос, смесица от соев сос и даши ( бульон от сушена риба и водорасли), който се смесва с пресен лук и уасаби. Нудълите само се потапят в соса и със сърбане се консумират:). Много свежо, вкусно и леко ястие! Сърбането е напълно нормално в Япония – колкото по-шумно, толкова по-добре!

Консумацията на ориз съпровожда почти всяко хранене. – На закуска се сервира със супа мисо – ферментирала соева паста с тофу и пресен лук, натто – ферментирали соеви зърна (доста отблъскващи на вид, но много полезни), риба на грил, японски омлет или японски рибни наденички, уакаме – водорасли под формата на салата, всичко това в малки количества съпроводено с мача (зелен)чай.

Традиционно японците предпочитат лека храна. Лесна за храносмилане и прясно приготвена. Пържено не се консумира много често или е винаги балансирано с мисо супа, туршия или салата. В учебната програма на децата се отделя сериозно внимание на храната, учат ги как да се хранят здравословно и балансирано и те взимат участие в приготовлението и сервирането, както и почистването след това.

Натто е нещо, с което японците израстват (както е бозата за нас), ако не си запознат от дете с него, трудно можеш да го рекламираш на някого. Изглежда ужасно, мирише на чорапи, но… е супер храна, що се отнася до това колко е полезна. Опитах от любопитство и да си призная си го купувам от време на време. Харесва ми в комбинация с ориз и мисо супа. Смесва се с горчица и соев сос, което много подобрява вкуса. Консистенцията обаче е нещо, с което всеки трябва да се пребори, ако не е израснал в Япония!!

За обедно меню оризът често се комбинира с къри, най-често телешко или пиле със сос и зеленчуци. Леко сладникав на вкус, гъст, богат сос (много вкусен) в комбинация с картофи, моркови и ябълка, откъдето идва и сладостта. Няма нищо общо с индийското къри, което е пикантно, приготвя с много подправки и доматен сос.

Супа рамен е друга много популярна опция за обяд, закуска или вечеря. Бульонът е различен за всеки рамен ресторант, но основно се разделя на свински, пилешки или соев. Може да си изберете как да бъдат сварени нудълите, както и с каква гарнитура да се сервира супата. Повечето префектури имат свой специалитет. Някои ресторанти разполагат с машини за билети, чрез които си избирате вида на бульона, количеството месо , крехкостта на нудълите, колко пикантна да е супата и прочее. Само поставяте парите в машината и натискате няколко копчета, получавате си билета и се настанява в ресторанта, където готвачите взимат билета и се залавят с поръчката ви.

Катсу Дон – свински или пилешки шницел върху ориз, полят със сладникав соев сос или къри сос. Това е много популярно ястие, което може да се намери в почти всеки ресторант. Месото е сочно, а панировката хрупкава!

Уличната храна е евтина и е навсякъде! Много е вкусна – може би не много полезна, но много популярна.

Осака е известна като кухнята на Япония и не е изненадващо – Дотонбори е улица в центъра на Осака, популярна сред туристите с многото си малки и големи ресторанти за морска храна, барове, павилиони за такояки, окиномияки, пържено пиле или гьoза.

Такояки е запазена марка на Осака. Представлява топка, приготвена от смес, подобна на тази за палачинки, само че в средата има парче сварен октопод и маринован джинджифил. Пържи се на специална гореща плоча, върху която се оформят като топки. Поръсват се бонито/катсубуши (много фино настърган сушен паламуд). Всичко това е полято с японска майонеза, сладък подобен на барбекю сос и нори (сушени водорасли) :).

Гиоза – китайски дъмплинг, пълнен най-често със смес от месо, зеле, гъби и подправки. Приготвя се върху гореща плоча или плосък тиган. Много популярно предястие – хрупкаво и много сочно, сервира се с микс от соев сос и оцет.

Окиномияки (любимо!)–представлява нещо като палачинка, но не съвсем . Смес от брашно и яйца се забърква със зеле и калмари, октопод или бекон. Пържи се от едната страна и се добавя още топинги, като панко-японска галета и маринован джинджифил, в някои градове (Хирошима ) се прибавят и нудъли. Когато окиномияки е готово от едната страна, се долива още от сместа с яйце и брашно и едва тогава се обръща, пече се до златисто. Поръсва се с катсубуши (бонито) и се полива обилно с майонеза и специален сос за окиномияки – леко пушен на вкус. Това определено не е леко ястие и съвсем не е здравословно, но е много вкусно!

Онигири – овкусена оризова топка (с триъгълна форма :)) с пълнеж. Пълнежът може да е всичко: от риба тон до солени сливи. Онигири е страшно популярно, евтино, лесно за приготвяне, продава се навсякъде и е идеално за хапка на крак, във влак или пикник. Може да се намери във всеки Севън Елевън (7/11) магазин. На всяка гара и минимарт.

Тези храни могат лесно да бъдат намерени във всеки малък ресторант, лавка на улицата или пазара. Ако искате нещо по-изискано, традиционно и красиво – кайсеки е отговорът.

Кайсеки е традиционна будистка кухня, не включва месо, много е изискана. Състои се от 10–12 малки блюда, които са съобразени със сезона, в който се приготвят. Започва се със супа мисо, като едно по едно ястията се сервират на масата или едновременно на голям поднос. Ако не знаете в какъв ред се консумират, обикновено има човек, който е там, за да обясни и да се погрижи да не се почувствате неудобно – гостоприемството е на първо място.

Ако отседнете в риокан (традиционна къща за гости), ще имате удоволствието да се насладите на висок клас японска кухня и обслужване. Може да не е кайсеки, но изживяването е на подобно ниво – ще спите на футон и ще имате достъп до онсен (традиционна японска баня). Това е едно цяло ново културно изживяване! Не е евтино, но определено си заслужава! Храната е включена в цената и е страхотна.

Изакая – традиционен японски бар. Обикновено е малък, с места за сядане на бара, където готвачът приготвя месо на грил пред вас. Пилешки дробчета, воденички, кожа, сърца, бутчета, свинско, телешко. .. всичко, което може да се набоде на шиш, включително и зеленчуци. Изакая е място, където офис служителите ходят след работа, много често с шефовете си, за да пийнат и разпуснат.

Това е само една малка част от популярните японски ястия, разнообразието е огромно и даже не съм включила нищо сладко в този блог. Може би ще напиша друг, посветен изцяло на японските десерти!

Travel Teaser