Бали, Индонезия

Миналoгодишната почивка, беше епична! Решихме да пътуваме до Бали… Всичко беше ясно, запазихме самолетните билети и само ни оставаше да чакаме да дойде времето за пътуване. Аз, както обикновенно правя, започнах веднага да разузнавам местата, които задължително трябва да посетим, храната, която искам да опитам, местата за настаняване, плажовете… всичко. Оказа се, първо, че Бали не е малък остров! Второ, – островът е разделен на няколко области и те са много различни една от друга. И трето, – не може да се види всичко и да се лежи на плажа едновременно 14 дни!

25395854_1200555993379228_3668347295396597951_n

Запазихме стаи в хотели, разучих цените на транспорта, моторни лодки, бавни лодки, ферибот – всичко с идеята да си осигурим, най-удобното, евтино и стрес фрий пътуване.. И тогава, две седмици преди полета ни, вулканът -Агунг, започна да пуши. Казахме си няма проблем, той си пуши периодично, ще изпусне парата и всичко ще е наред. Пет дни преди полета Агунг изригна, малко паника се прокрадна в нас, да кажа, най-меко. Полетите до и от Бали бяха спрени.

Започнахме да пишем имейли и да звъним на авиокомпанията. На уебсайта ѝ пишеше, че всички полети при нужда ще бъдат пренасочени към други летища из страната, тоест в Джакарта. Това означаваше, че може да излетим в посока Бали, но ако летището затвори отново по време на полета, ще сме на почивка в Джакарта! Нямахме нищо против Джакарта, но нямахме никаква идея и план за там. По-късно се оказа, че може би ще имаме и други варианти, от които да избираме – Камбоджа, Тайланд или Виетнам… Проблемът само беше, че аз се нуждаех от визи за тези държави, а ние нямахме време за това. Летището отвори отново за полети, слава богу, ден преди полета ни. Натоварихме се на самолета за Дубай, където щяхме да имаме връзка за Бали. Развълнувани и радостни – все пак щяхме да достигнем дестинацията, облекчени след седмица, изпълнена с нерви и напрежение – бяхме обмислили и вариaнта да се откажем от пътуването изцяло. Малко, след като самолетът потегли от терминала и започна да се придвижва бавно към пистата, спряхме. Капитанът обяви, че пасажер трябва да напусне самолета, но също така трябва да разтоварят багажа му и да направят oтново проверка за сигурност. Около час по-късно обяви, че сме готови да излетим, но след като размразим крилата – за втори път. Полетът вече беше закъснял с два часа! Връзката ни в Дубай беше само два часа и половина.

25348310_1200790023355825_6011772571383187686_n
оризови тераси в Убуд

Излетяхме след още около час и беше очевидно, че няма начин да пристигнем на време за вторият полет. Около 6.30 ч. сутринта пристигнахме в Дубай на време, за да видим как връзката ни до Бали се засилва по пистата за излитане.

Излязохме от самолета и се заоглеждаме, за да разберем какво ще правим от тук нататък. Няколко стюардеси стояха до изхода развяващи червени пликове, подвиквайки: „Бааали. Кой е за Бааалиии?”. Подскочихме с надежда! Може би са ни пренасочили за друг полет за след няколко часа! Радост и вълнение! Развявахме бурно ръце, подвиквайки:- „НИЕ! Ние сме за Бали!”. Стюардесите се усмихваха учтиво, перфектни в лъскавите си униформи – а ние смачкани и потни. Една от тях ни доближи и попита за имената ни, Даде ни ваучери за хотел, храна, трансфери и новите ни самолетни билети. Полетът ни беше 6 ч. сутринта, – на другия ден. Стюардесата ни посочи гише, на което да отидем, и това беше – щяхме да нощуваме в Дубай, в хотел на Емиратите. Тази почивка ставаше все по-интересна! Обслужването беше на добро ниво, всичко мина гладко, определено си заслужава да се плати малко повече за билет на по-висок клас авиокомпания в случай на нещо като изтървана връзка например, което се случва, много по-често, от колкото си мислех.

DSC_0748.JPG

Хотелът, беше обикновен, но чист, стаите удобни. Храната беше на бюфет и предлагаше всичко, за което може да се сетите! Пресни плодове, салати, хумус, сирена, поне пет вида къри, арабски ястия, маслини и още много – рай! Ще ми се, да кажа, че успяхме да се разходим из Дубай, но нямаше време, след седем часа полет и около петнадесет часа общо, от както пристигнахме на летището в Лондон, искахме само да спим… и да ядем! Прекарахме времето си точно така. Имахме благоразумието да носим в ръчния си багаж, летни дрехи – идвахме от зимна Англия все пак, но полезен урок от предното ни пътуване до Тайланд ни научи: – комплект летни дрехи и бельо за преобличане на междинното летище – задължително! В Дубай беше 38 0С. Не е весело да се разхождате на в жегата облечени с пуловер, дънки и зимно яке и обувки.

DSC_0677-1.JPG

Предимството да летите към дестинация с изригващ вулкан е, че – много малко хора го правят! Самолетът беше празен, стюардите се забавляваха, а ние имахме по три седалки за всеки, за да спим удобно. Идеално за тези, които могат да спят в самолет – аз не съм от тях.

Пристигнахме живи и здрави в Бали – след девет часов полет! Заради проблемите и не яснотата с полетите отказахме всички резервации, които бяхме направили предварително. Нямаше много туристи на острова и имаше голям избор на хотели с много намалени цени. Докато бяхме в Дубай, избрахме нов хотел и запазихме стаи за първите две вечери в Убуд. Културната столица на Бали. Красота! Не споменах до сега, но е много добра идея да си намерите шофьор, който да ви вземе от летището и да ви развежда из острова, когато имате нужда. Има много таксита, но след толкова дълъг полет, гарантирам ви няма да ви се пазари с таксиметрови шофьори! Повярвайте ми, може да се окаже много натоварващо. Ние се свързахме с нашия месец преди полета (беше ни препоръчан от познат, който го познаваше от години) и той ни очакваше на летището. Ако някой се интересува, оставете коментар или съобщение под този пост и ще ви дам имейл, за да се свържете с него, -казва се Маде. Много приятен човек, ще ви посъветва за места за ядене, къде да отидете и прочее. Ние го наехме по-късно да ни разведе из острова на местата, които харесва, за да е по-автентично изживяването. Той ни разказа за някои обичаи в културата им и интересни факти . Ние не бяхме запознати, а има много фирми и тур оператори, които предлагат еднодневни екскурзии, но трябва да се платят предварително или да се каже точна дата и от къде да ви вземат. Нашият план беше напълно провален заради вулкана и полетите. Местата, на които щяхме да отседнем, не бяха безопасни – твърде близко до Агунг, така, че трябваше да решаваме следващата стъпка в ход. Намерихме вариaнта с Маде за идеален и платихме по-малко, от колкото агенциите искаха.

25299409_1200555953379232_5180528127900481572_n
Убуд

Убуд е красив. Известен е като културната столица на Бали. И не случайно. Изобилие от храмове, оризови тераси, ресторанти, модерни кафенета, хотели, йога студиа, спа – всичко, от, което бихте се нуждали или желали. Разполага с голям пазар, на който може да намерите дърворезба, традиционни маски, картини, дрехи, сувенири. Цените са поне 2–3 пъти завишени, но е прието да се пазарите, напълно е нормално и ако не го правите, откровено ще ви се смеят. 

След Убуд, решихме да се предвижим към Gili Air, имахме нужда от почивка. Убуд беше малко хаотичен и шумен за нас, (дори без обичайните тълпи от хора), като за начало на почивката ни. Бяхме изморени, не-аклиматизирани и искахме спокойствие. Gili Air е един от трите много малки острова близо до Ломбок, големият брат на Бали. Ломбок не е толкова популярен, колкото Бали, но си заслужава да бъде посетен. За да стигнем до Гили, трябваше да вземем моторна лодка до острова, пристанището се казва Паданг-бей (или бай) малко селце, популярно само като връзка между Бали, Ломбок и Гили. Отседнахме в хотел извън селото, но предлагаше безплатен трансфер до плажа и обратно. Отново нямаше никакви туристи., Местните хора разчитат основно на туризъм в Бали и региона, но заради вулкана всички имаха сериозни тревоги и се опитваха да изкарат по нещо, за да издържат семействата си. Добре е да го имате предвид, когато се пазарите за тениска, дървена маска или екскурзия, разликата от 3–5 евро за тези, посещаващи острова, и тези, които продават нещо, е огромна. Докато вие може да си го позволите, за месните три евро понякога може да е дневната им печалба. Заплатата на сервитьор или работник на месец е 120-–180 евро, повечето живеят на квартира и изпращат пари на семействата си. Сами виждате разликата.

24796795_1195904773844350_8932462070212679795_n
вулканът все още пуфти

Паданг-бей се оказа много приятно място, останахме две вечери, имахме щастието да сме там по време на религиозен фестивал и да видим автентични ритуали. Нищо организирано като за туристи. Хората бяха красиви, облечени традиционно, посещаваха храма, си идваха отдалеч със семействата, за да посетят точно този храм. Беше напълно безопасно и спокойно, местните усмихнати и любопитни. Хотелът ни беше хубав с малък басейн, хубави, модерни и чисти стаи, но най -хубавото бяха трите дружелюбни дакела, които се разхождаха наоколо.

DSC_0578.JPG
плажън на Паданг-бай
24909565_1195904947177666_7578112531985127998_n
на моторната лодка, на заминаване от Паданг-бай

Хотелът предлагаше билети за моторната лодка до Гили за 1/2 от цената, която всички искаха за същото пътуване. Купихме билети и на следващия ден бяхме готови да се натоварим на лодката. Има няколко вида моторни лодки и много различни фирми, предлагащи билети. Направете проучване, преди да купите билет. Практика е лодките да се пренатоварват, понякога има инциденти. Подберете фирмата внимателно, иначе двата часа път няма да са приятни. Ние имахме отново късмет, не само платихме много малко, но и успяхме да седнем на покрива на лодката, където има седалки, вместо вътре, където може да е много горещо и клаустрофобично. Няма запазени места, всичко е въпрос на късмет. В деня на отплаване, внезапно се появиха много хора, всички пътуваха към един от Гили островите.

DSC_0704.JPG
Gili air
24852493_10154873276076930_5172220257532289712_n
Gili air

Гили островите са три – Гили Т., Гили Мено и Гили Еар. Гили Т. е парти островът, много бакпакъри, барове, алкохол и красиви плажове. Гили Мено е познат като меденият месец, много по-малко хора, много по-спокойна обстановка – името го подсказва. Гили Еар беше нещо по средата. На островите няма моторизиран транспорт, придвижването е пеша, с колело или с конско такси. Конете не се третират добре, претоварени са, горещо е, карат ги да работят и са болни в някои случаи. Прието е да се избягват като опция, освен ако не може да се стигне до хотела пеша. Островите обаче са много малки, и това не е голям проблем.

DSC_0629.JPG
24796719_10154873275286930_2361725597247764316_n
Gili air

Гили Айр е рай. Когато ние бяхме там, както на другите места, нямаше много хора, плажовете бяха празни, хотелите спокойни – тишина и само шумът на океана. Отседнахме в комплекс бунгала с басейн до брега. Персоналът – млади момчета, бяха много симпатични, приятни и весели. Островът е много малък, може да се обиколи пеша за около час и половина – два, на много места се дават колела под наем. Въпреки това пак може да се раздели на две части – тази около пристанището е по-активна, има повече барове и ресторанти. Противоположната половина е много по-спокойна.

25158109_1200038326764328_4450708145004293038_n

Понеже нямаше други в комплекса, ни дадоха по-добри бунгала, по-близо до басейна и бара. Закуската беше ограничена в избора, но вкусна и включена в цената. В съседство имаше малък магазин за цигари, алкохол и дребни неща и фирма, която предлагаше екипировка за гмуркане – очила и плавници, или екскурзии на вътре в океана. Островът е известен с местата за гмуркане, където може да се срещнат, морски костенурки, да се видят коралови рифове и тропически риби.

24993105_1199176300183864_4017216359777046766_n
24852246_10154873275376930_7385492225056636164_n
по-спокойната часто от острова

Gili air много ни хареса и защото нямахме нищо резервирано за следващите дни, разполагахме със свободата да удължим престоя си с още две вечери.

Когато решихме да продължим нататък, се свързахме се Маде. Помолихме го да ни чака на пристанището в Паданг-бей. Уговорихме се да ни разведе до някои забележителности на път за Санур. Санур е близо до летището на юго-източния бряг на Бали. Много по-спокойна част от острова . Както казах, има няколко различни области. Кута, най-южната част на Бали, е център за бакпакъри от цял свят и сърфисти от всякакви националности, но най-вече австралийци – за тях Бали е като част от Австралия, полетите са кратки и евтини, океанът предлага големи вълни и естествено това привлича много млади хора. Там ще намерите хостели, барове, клубове и алкохол на много ниски цени. Много достъпни хотели и партита през нощта.

Санур по-скоро се предпочита от хора на 30-35 години плюс и семейства, заради спокойната обстановка. Плажовете са широки. Плажната ивица е много дълга и много се различаваше от другите места, които бяхме посетили до този момент. Големи хотелски комплекси, променада за нощни разходки, заведения по плажа – усещането беше като в град. Има нощен пазар с множество малки ресторанти за храна. Много магазини за сувенири, барове и ресторанти са разположени и по главната улица. Също така и студия за масажи спа центрове. Беше хубава промяна след интензивната почивка на Гили А.

DSC_0857.JPG
плажната ивица в Санур
IMG-20180727-WA0003.jpg
Санур

Санур беше последната ни спирка преди полета ни до Лондон. Единият от дните използвахме за екскурзия с Маде. Взе ни от хотела сутринта и започнахме обиколката из Бали. Мисля, че това беше най-доброто решение, което бяхме взели до този момент! За един ден, около 9 часа, успяхме да посетим местата, които наистина искахме да видим. Първата ни спирка беше обратно в Убуд, където видяхме водопада Тегенунган! Плаща се вход за чужденци, мястото е много посещавано, но отново заради вулкана нямаше много хора.

DSC_0777.JPG
Водопадът Тегенунган. Водата беше доста мътна заради вулканичният прах.

След Тегенунган, продължихме към арт пазара в Убуд, умението на тези дърводелци е изумително, такива подробности и фини линии, изваяни от цяло парче дърво! Аз знаех, че искам да си купя дървена маска, обиколихме всички павилиони, продавачите могат да бъдат малко агресивни в опита си да направят продажба, но беше разбираемо. Запасете се търпение и усмивки! На пазара ще намерите дрехи, ръчно направени сувенири, картини на местни художници, както бижута и много други идеи за подаръци. Не направихме снимки там, защото всяко внимание провокираше магазинерите да ни преследват в опита си да ни убедят да купим нещо от тях. От друга страна, това беше плюс, защото бяха склонни да правят отстъпки при пазаренето. Отново, мисля, че да свалите 50% от цената, е добра сделка – и двете страни печелят.

След пазара в Убуд, продължихме към планината Батур. Отне ни няколко часа да стигнем до там, по време на пътуването заваля. Маде беше искрено притеснен, че няма да може да видим това, за което бяхме тръгнали – плътни облаци покриваха небето. Платихме малка входна такса и продължихме да се изкачваме с колата, докато достигнахме малко село, и спряхме пред някаква сграда. Слязохме от колата и влязохме, оказа се ресторант, който е на бюфет, тоест ядеш на корем за фиксирана сума. Обичам такива ресторанти! Платихме за трима, прието е храната и напитките на шофьора да се поема от пътниците. Мястото е туристическо, храната нищо особено, но гледката беше това, за което бяхме там, и този ресторант я предлагаше щедро!

DSC_0811.JPG

Докато се хранихме, дъждът спря и небето се изчисти! Това, което последва, ни спря дъха! Снимките не пресъздават истински това, на което имахме щастието да бъдем свидетели!

На връщане минахме през Убуд за втори път, за да видим оризовите тераси, преди да се приберем в хотела в Санур. За този цял ден платихме за цялата кола около 40 евро (2017). Ако четирима души си разделят сумата, идва само по около 10 на човек. Виждате колко е достъпно и напълно си заслужава! Сами може да определите маршрута или да оставите Маде да реши – аз ви съветвам да изберете сами, той ще ви каже какво може да се вмести в един ден. Както казах, има много агенции, които предлагат дневни екскурзии.  

Както споменах, има предимства да се пътува към дестинация с активен вулкан. Цените бяха занижени, нямаше тълпи от туристи, плажовете на практика бяха празни, поне на местата, които ние посетихме. Почивката ни в Бали се оказа много по-достъпна от очакваното, но не само заради вулкана. Има цени за всеки бюджет и качеството е добро. Като изключим самолетния билет ние изхарчихме около 400 евро на човек – това включваше настаняване за 12 вечери, храна в различни ресторанти, транспорт – шофьор плюс моторните лодки до и от Гили Айр, както и малки подаръци и моята автентична дървена маска!

Друго, което бързо установихме, е, че репортажите за „бедствието” бяха много силно преувеличени. Ако имаше някой, който да е потенциално застрашен, това бяха местните жители, които живееха високо в планината, а те бяха вече евакуирани.

Ако искате да добиете реална представа за ситуацията на мястото, което отивате, следвайте официалните медии на дадената държава! Апоклиптичната картина, която повечето медии в Англия описваха, беше с цел всяване на страх, сензация и печалба, не отговаряше на истината и само спря туристите да посещават острова. Има сериозни медии, които отразяват събитията по света реално и акуратно. Направете собствено проучване, преди да се откажете да пътувате.

Благодаря!

Travel Teaser

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s